да, аз съм същия zaphod. с удоволствие ще разкажа повечко, все пак това е приятно връщане в студентските години
значи пазя си го, снимката я направих вчера след като прочетох поста на поручика. седи на терасата в един кашон от фунай. правено е 94та година. аз доста преди това мислех за нещо подобно, обаче 94та получих стартов импулс от едно упражнение по теория на сигналите - учихме за някакви циклични кодове и умножители на полиноми. как от полиномите се запалих да правя компютър е доста дълъг въпрос, няма значение. започнах го погрешно - от видеокартата, понеже графиката ми е била винаги любима част. после, като направих ядрото, трябваше да правя конвертираща буферна платка, за връзване на видеокартата, защото интерфейсите не станаха така както си ги мислех докато я правех.
общо взето ядрото не е много сложно, опира до 3 модула, само един от които е чат пат голям. архитектурата е отворена - можеш да си добавяш нови инструкции така, както при нормален компот можеш да си добавяш нова периферия. всъщност, няма разлика между периферия и инструкции. от гледна точка на ядрото, видеокартата не се различава от суматора да речем. новата инструкция трябва да се регистрира в ядрото, като регистрацията се свежда до заемане на код на операцията и заявяване на дължина на инструкцията. после следва най-къртовската част - свързване към шината, което са към 60 тина кабела запояване. разбира се, архитектурата ми не е много чиста, тогава съм бил 12 години по-млад. тук таме, имам пряко прехвърляне на сигнали от една платка в друга, без да се спазва общия модел.
паметта не е линейна, понеже с 16 бита няма как да се адресират 256 килодуми - само първата банка може да се адресира пряко, останалите са достъпни само индексно, тоест мога да слагам в тях масиви, но не и променливи.
сега за възможностите и как се ползва. понеже архитектурата е харвардска, това нещо не може само да си зареди програмата, тоест няма ос. за зареждач ползвах един правец 8м, на него си бях написал и компилатора. основно, пишех разни програмки с математическа насоченост - фрактали разни, звукови ефекти, е такива неща.
периферията с която разполага е: видеокарта 512х256, видео кепчър със същата резолюция, звуков вход и звуков изход, със 20 килохерца семплираща.
за монитор ползвах телевизор, обаче видеосигнала го вкарвах директно във видеоусилвателите, не през стандартните входове, щото иначе се губи резолюция по цвят. понеже повечето ми програми бяха с математическа насоченост, имах вградени таблици със синус, косинус, експонента и логаритъм, записани във епроми, като формата на числата е 16 битов с фиксирана точка (2048=1). с такъв формат можех да покрия учудващо голям набор от задачи (а на някой хора флоата им се вижда тесен:)). умножението и деленето го правех със логаритъм и експонента, както се е правило с логаритмичните линийки. разбира се, такова умножение не може да се ползва за целочислени задачи, но за задачи с реални числа става. за целочислените задачи си умножавах софтуерно. самите таблици със синус, косимус, логаритъм и експонента, са програмирани на същия компютър (само със събиране и изместване ги сметнах) - инструкцията за четене на таблиците имаше формат за запис, който освен за попълване на таблиците, съм ползвал и за да си програмирам епром памети за други цели.
последно това нещо е изпълни код през пролетта на 2000та година. после отиде в кашона и се лашка между разни квартири. надявам се, някой ден да му отделя една стая само за него и да го съживя отново
айде че много се отплеснах в спомени
