http://www.pcworld.com/resource/article ... RSS,00.asp
Оригиналното заглавие на статията е "Вие бихте ли платили $600 за видеокарта?", но всъщност се разглежда въпроса що за хора са тези дето биха платили толкова пари за върха на видеокартите или процесорите? Защото авторът стига до правилния извод, че щом като се предлагат такива цени, то явно има купувачи за тях.
Според него това са хората с "повече пари отколкото акъл". Може и да е прав, само че аз подозирам че повечето от тия хора изобщо не се интересуват от видеокарти (е, може децата им да се интересуват, но това едва ли променя много нещата). Така че това е доста малък пазар. Друг потенциален купувач са професионалните графични дизайнери (фирми или хора на свободна практика). Там обаче предпочитат по-професионално ориентирани карти (като Quadro линията на NVidia, 3D Labs и други). Не че техните цени са по-ниски, но там нещата са ясни - предполага се че дизайнерите изкарват достатъчно пари за да си купуват софтуер за $хиляди, колко му е там едно видео за $1000. И третия вид купувачи са компаниите които разработват софтуер който трябва да работи на такива карти (най-вече игри). Само че това също е малък пазар (едно студио едва ли ще купи повече от 2 такива карти).
Все пак, явно се събират достатъчно купувачи, за да позволят на ATI/NVidia/Intel/АMD успешно да прилагат класическата маркетингова тактика "обиране на каймака".
А каква е вашата психологическа граница за купуване на видеокарта или процесор? Според мен е срамно да се купува домашна видеокарта за повече от $100, макар че аз на 2 пъти съм си позволявал да се изхвърля с около $200. Но $600 наистина е безумно - за толкова пари можеш да си купиш (някаква) кола и в Щатите, и в България...
Така че може би игрите трябва да се съобразяват с хардуера в тази ценова категория, че и малко под нея, а не с "върха на сладоледа".



